Полумаратонът на София е от онези състезания, на които се отива заради атмосферата, а не заради резултата. Една обиколка от Батенберг до Люлин и обратно, равнинно трасе и публика, каквато не бях очаквал. Тренирах с контузия в кръста и в лявото коляно, така че за време не ставаше и дума — целта беше да стигна до финала и да видя как изглежда отвътре.
Струва ли си
Да, ако ви харесва да бягате сред хора и в град — организацията е добра, трасето е равнинно и няма лимит, който да ви гони.
Моето време
02:40:00
Данни от старта
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Дистанция | 21,0975 км |
| Изкачване | около 156 м + |
| Настилка | асфалт |
| Час на старта | 09:45 |
| Времето | есенна сутрин, приятно за бягане |
| Лимит за завършване | няма |
Маршрутът
На 21 км е само една обиколка — това е първото, което трябва да се знае, защото на по-дългите дистанции в центъра има повтарящи се участъци, а тук няма. Излизате от Батенберг и се връщате на Батенберг, без да минавате два пъти по едно и също място.
Стартът е пред Националната галерия, по Цар Освободител, после Княгиня Мария Луиза и Лъвов мост. Първите километри са най-гъстите — хиляди хора тръгват едновременно и в завоите се забавя чувствително. Ако сте в задната част на колоната, не се опитвайте да наваксвате тук, защото ще похабите повече енергия в заобикаляне, отколкото ще спечелите в секунди.
След Тодор Александров трасето излиза на Царица Йоанна и поема към Люлин. Този участък е най-дългият прав отрязък от деня и е мястото, в което се влиза в темпо. Обръщането е в района на Петър Дертлиев, след което се връщате по същата посока към центъра.
Финалната третина минава по Витоша, Алабин, Гурко, Раковски, Васил Левски и Дондуков, после Чавдар мост, Владимир Вазов и Оборище, и се излиза при Александър Невски. Накъсано е, със завои и смени на посоката, и точно затова не е трасе за личен рекорд. Равнинно е в общи линии — около 156 метра набор за цялата дистанция, разпределени така, че никъде не се усеща като изкачване, но краката го знаят към осемнайсетия километър.
Подкрепа и вода
- Пунктове само с вода — бързи за минаване, без опашки, достатъчни за кратко спиране.
- Пълни пунктове — освен вода имаше изотонични напитки, шоколад и цитруси. Цитрусите вървят изненадващо добре в средата на дистанцията.
Разстоянията между пунктовете са такива, че не е нужно да носите своя вода. Аз не носих и не ми липсваше.
Екипировка
- Нищо не е задължително и никой нищо не проверява — това е градско шосейно бягане, не планински преход.
- Стартовият пакет включва тениска ASICS, чувал за багаж, Powerade, ваучер Wizz Air и медал на финала.
- Единственото, което си струва да обмислите предварително, е дали ще ви трябва шкафче — има осигурени, но се пада на организацията около стартовата зона, не на самия старт.
Логистика
- Взимане на стартовия пакет: отидох в 20:00 вечерта преди състезанието и не чаках никак. Разплатата за късното идване е в размерите — тениските бяха останали в ограничен набор. Ако държите на вашия размер, отидете по-рано през деня.
- Багаж: шкафчета имаше в градинката зад мястото за взимане на пакетите. Аз не ги ползвах, но бяха на удобно разстояние от старта.
- Транспорт: старт и финал са на едно и също място, в самия център, така че няма логистика между двете точки. С метро или градски транспорт се стига по-лесно, отколкото с кола — в неделя сутрин центърът е затворен за движение заради самото състезание.
Това, което ще запомня, не е трасето, а хората по него. Почти през цялото време имаше някой отстрани — ръкопляскаха, викаха, държаха смешни транспаранти. Когато бягаш бавно и те боли, точно това те носи през следващия километър.
Ако тръгвам отново
- Подготовката: тук нямам какво да сменя в тактиката — тичанията ми преди състезанието не бяха по-дълги от 7-8 км, тъй като имах болки в кръста и лявото коляно, които ставаха почти непоносими след това. Тук изненадващото беше, че на самия ден нямах почти никакви проблеми, но липсата на "дълго" бягане си каза своето, особено за човек, който от скоро тича нещо повече от 10 км.
- Темпото: тръгването в гъстата колона отнема повече, отколкото изглежда. Следващия път бих се подредил малко по-напред в стартовия блок спрямо реалното си темпо, за да не заобикалям хора в първите три километра.
- Дистанцията: 21 км е правилният избор за това състезание. Една обиколка, без повторения, и свършва точно когато градът още не е омръзнал.
Едно нещо ще вметна като за финал: от организацията бяха сложили лимити за завършване, но много от хората протестираха против това и ги отмениха.
