Марагидик, известен още като връх Русалка, изглежда скромно на картата — един връх встрани от централното било, на два часа от Априлци по описанията, но кръговият маршрут, който ще направим ще бъде доста интересен и разнообразен. Малко факти: 21,8 км, 1333 метра изкачване и почти същото спускане, събрани в един ден. Изкачването е дълго и равномерно, спускането е кратко и брутално, а между тях има точно 1,4 км над 1800 метра.
Началната точка на маршрута е в гр. Априлци, квартал Острец, като може да се стигне с автомобил и има места за паркиране.
Фаза 1: Изкачването
Първите 11 километра са изненадващо честни. Наклонът се движи между 7 и 9 процента и почти не се променя — от 673 метра на изходната точка до 1579 метра, без нито един участък, който да изисква ръце. Точно тази равномерност е капанът: пътеката позволява да се тръгне бързо и умората идва не от стръмнина, а от натрупване. Работещото темпо тук е такова, при което можете да говорите с цели изречения. На километър 12 на 1547 метра, се излиза при хижа Тъжа — единственото сигурно място по маршрута, където може да се допълни вода. Има и една чешма, която е на около 2 километра преди хижата, но тя пресъхва в горещите летни дни. До тук добре, преминахме по "Пенсионерската" пътека.
Фаза 2: Върхът
След хижата профилът се сменя рязко. Между километър 13 и върха наклонът скача на 15 процента и последните 370 метра изкачване идват в по-малко от два километра. Върхът се изкачва по "полегатия" южен склон, който не е много полегат, но няма нужда да включваме и режим "4х4". Оттук се вижда защо си е струвало: цялото поречие на Видима на север, Ботев и Северният Джендем на юг.
"Кръговите маршрути наказват тези, които са дали всичко на върха. Половината работа започва след снимката."
Фаза 3: Спускането
Тук маршрутът си взема своето. От километър 15 надолу се губят 1240 метра в около седем километра — среден наклон от 17 процента, а най-стръмният километър е с минус 27. Западното разклонение на кръга не е туристическа алея: слиза директно по склона, без сериозни серпентини. Тук маркировка няма, но пътеката е различима. Преминавайте с повишено внимание и вдигайте шум като навлезете в гората, тъй като в района се срещат мечки. Пътят ще ви отведе до паметника на Цанко Дюстабанов, където може да починете и да си налеете вода от чешмата, която е наблизо. Практическото следствие е, че квадрицепсите поемат почти цялото натоварване в ексцентричен режим, а глезените работят върху нестабилна повърхност точно когато концентрацията е най-ниска. Слизайте с по-къси крачки и приемете, че последните два часа ще са по-бавни от очакваното.
Равносметката:
Дължината на маршрута е почти 22 км и с над 1300 метра положителна денивелация. Маршрутът може да бъде направен и в обратната последователност, като тръгнете първо към вр. Марагидик, изкачите стръмния склон и се спуснете по "пенсионерския" маршрут.
